Една от любимите ми български песни, в мое изпълнение в случая и илюстрирано с мои снимки от Рила.

Новият Индиана Джоунс – една голяма носталгия към младия Индиана Джоунс и особено към младия Спилбърг. Филмът започва с препратки към „Дуел“ и „Американски графити“ (на съ-създателя Лукас), а завършва като „Близки срещи от трети вид“ и „Извънземното“. А по средата – едно постоянно напомняне на старите епизоди, както и на това колко е остарял Харисън Форд (65 годишен! – в предишния епизод беше на 47, а реалната възраст на Шон Конъри тогава – 59 години).
Лично аз съм гледал премиерата на предния Индиана Джоунс в зала 1 на НДК през 1989 г., тогава бях на 12 години, Тодор Живков все още си беше начело на България – една мирна и тиха социалистическа страница. Тогава филмът беше като откровение, имаше магия, може би защото съм бил на 12…Сегашният Индиана Джоунс го възприемам като поздрав за феновете на филма, гарниран с всичко обичайно, но направен някак служебно, по необходимост, без вдъхновение – като че ли просто да вкарат една финална сцена в цялата история.